Предварителният договор често се подписва с мисълта, че е само една междинна стъпка и че същественото ще се уреди по-късно. На практика обаче именно тук страните поемат най-сериозните ангажименти. Ако текстът е неясен или важни проверки липсват, проблемите започват още преди окончателната сделка.
Къде най-често се бърка
Най-честата грешка е да се подписва само по уверения на продавача, брокера или строителя. Преди това трябва спокойно да се провери собствеността, тежестите, документите, както и дали описанието на имота отговаря на реалното положение. При ново строителство това е още по-важно, защото номера, площи и прилежащи части често търпят промени.
Също толкова проблемно е, когато цената и плащанията са записани общо, без ясен график и без уточнение какво точно представлява дадената сума – задатък, аванс или частично плащане. Когато сделката се усложни, именно тези уж дребни формулировки се оказват решаващи.
Защо сроковете и отговорността имат значение
Фрази като „в разумен срок“ звучат удобно, но почти винаги създават спор. Нужно е да е ясно кога се представят документи, кога се осигурява кредит, кога се явяват страните пред нотариус и какви са последиците, ако някой забави или откаже изпълнение. Ако това не е уредено предварително, после всяка страна чете договора в своя полза.
Какво е разумно да съдържа един добре подготвен договор
Добрият предварителен договор не е най-дългият, а най-ясният. Той трябва да уреди имота точно, начина на плащане, състоянието на документите, тежестите, разноските, срока за окончателната сделка и какво се случва, ако възникне проблем с банка, документи или готовност на някоя от страните.
Най-разумният момент за адвокат е преди подписването, а не след това. Тогава все още могат да се поискат липсващи документи, да се поправят рискови клаузи и да се избегнат решения, които после излизат скъпо.